Базови масла
С развитието на маслата към основните компоненти започват да се добавят присадки с различно значение. Така се формира валидното и до днес уравнение за производството на масла, включващо базови масла и присадки (до около 20%). Химиците композират в различни пропорции тези компоненти и така получават моторни масла с различни качества. Голяма част от добавките в оптимални количества могат да компенсират някои недостатъци на базовите масла, но с най-добри качества са продуктите, съставени от синтетичните масла от Група IV и минералните от III+, които с подходящите присадки могат да имат близки качества. От гледна точка на стандартите, базовите масла могат да се опишат както следва:
Група I
В нея се включват най-слабо обработените базови минерални масла, композирани от фракционен дестилират на основно парафинови въглеводороди, допълнително рафинирани с разтворители. С това се оптимизират определени качества, като устойчивостта на окисляване, и се премахват тежките парафини, с което се подобрява вискозитетният индекс.
Група II
Включва повечето минерални масла, които се предлагат на пазара; те са претърпели по-сериозни обработки и към тях се добавят присадки. Това е фракционно дестилирана парафинова минерална база, обработена с разтворители и с допълнително хидрокрекиране и очистване.
Група III
Пак базови минерални масла, като тези от Група II, върху които обаче са приложени допълнителни химически интервенции, или така наречената дълбочинна преработка (като допълнително хидрокрекиране или химическо модифициране на определени тежки парафини, които иначе са краен продукт от депарафинизирането). С това значително се подобрява вискозитетният индекс, който при някои е особено висок и ги квалифицира като Група III+. Маслата с такива характеристики често се определят като синтетични или се описват с компромисното означение „базирани на синтетична технология”.
Група IV
Синтетичните масла, включващи полиалфаолефини, които в комбинация с подходящи добавки имат изключително високо качество, устойчивост на корозия, отлични мазилни свойства, стабилен вискозитет и окислителна устойчивост и са изграждащи компоненти на модерните синтетични масла. Противно на разпространеното (погрешно) мнение, на практика базовата суровина за получаване на тези вещества е нефтът или по-точно, често споменаваните парафини от процеса на депарафинизация. Молекулите им обаче биват разграждани на по-леки базови, а за композирането на новите се използва сложен процес за нов синтез.
Група V
Функционират като добавки. Това са основно естери и полиестери, които не се използват самостоятелно, но съществено подобряват качествата на маслата.